Аз съм

Много,много отдавна,когато дори огъня не беше открит се случи нещо странно и необикновено,което промени света… Незнайно как и защо две неща се обединиха в едно,което бе наречено човек.Едното беше съвкупност от разнообразни мисли и чувства,а другото

Много,много отдавна,когато дори огъня не беше открит се случи нещо странно и необикновено,което промени света…
Незнайно как и защо две неща се обединиха в едно,което бе наречено човек.Едното беше съвкупност от разнообразни мисли и чувства,а другото-от тъкани,органи и клетки.Двете сътвориха едно цяло.
Минаваха векове,а това цяло непрекъснато се усъвършенстваше.Разбира се, появиха се много подобни нему създания,които с течение на времето се променяха.
В началото животът му преминаваше в задоволяване единствено на физиологични нужди.Той не беше способен да прави нищо друго,освен да убива диви зверове,за да засища глада си.
Но изминаха още няколко века…
Той вече знаеше,че ако се пореже ще изпита болка,ако е тъжен ще заплаче,ако обича някого и той ще го обича.След време се научи дори и да разговаря със себеподобните си,служейки си не с откъслечни звукове и крясъци,а с членоразделна реч.Той вече общуваше и търгуваше със съседните племена,устройваше празненства и се веселеше.
И така постепенно сътвори много епохи,във всяка от които той все повече и повече израстваше духовно.Научи се да пише и да чете,а след това създаде литературата,изобразителното изкуство и музиката.Живя в древногръцкия полис,управлявяше Римската империя,участва в кръстоносните походи,беше от екипажа на Колумб и покори Новия свят.Беше рицар,участва във Френската революция,стана свидетел на турското робство из българските земи,взе участие в Първата световна война,а по-късно - и във Втората.Дори беше от тези,които пуснаха атомните бомби над Хирошима и Нагасаки.Стъпи на Луната.Беше член на Комунистическата партия в СССР,участва в събарянето на Берлинската стена,беше потърпевш от бомбардировките в Косово,стана свидетел и на варварските атентати в Ню Йорк.
Това съм аз!Аз съм човек и “Нищо човешко не ми е чуждо.”
Интересен е факта,че в човешкото съзнание съществува невидима призма,която пречупва реалността по строго индивидуални закони и фактически се оказва,че тя стои в основата на човешкия живот.Човекът върви по пречупената реалност.
Истинският живот е една театрална зала,в която ако не успееш да седнеш на първите редове,няма да разбереш нищо от пиесата.
Аз съм един от многото нетърпеливи,които очакват отварянето на вратите на този театър.Аз съм част от огромния човешки кошер и това,което правя,влияе,макар и косвено,на целия свят.Аз съм една миниатюрна частица от световното настояще,стремяща се да направи света по-добър,както се пее в една песен:
Защо да се боря,ако няма как света да променя…
Защо да се моля,ако никого не мога да спася…
Аз зная,че колкото и трудна да е определена цел,дадеш ли всичко от себе си,ти ще я постигнеш,но дори и да не успееш в теб ще остане удовлетворението от опита.
Аз живея в света на модерните технологии,аз съм част от глобалната комуникационна мрежа Интернет.Аз съм тийнейджърът,от който светът очаква по-добро бъдеще.Аз съм надеждата на целия български народ за по-добър живот.Аз обещавам,че ще направя всичко,което зависи от мен,за да оправдая вярата,на милиардите хора по света ,в мен.
Аз искрено вярвам,че няма да съм поредния Наполеон или Хитлер,че няма да предизвикам и участвам в Трета световна война,че няма да погубя дори един човешки живот.
Не,аз няма да разруша всичко това,което съм изградил в продължение на хилядолетия. Автор: Александър Ненов